2. Когато Швеция е ставала богата страна, тя не е имала толкова високи данъци. Тя е увеличила данъците след това.

3. Вие твърдите, че в четирите страни има “високи данъци върху доходите и наследството”. Само че, всъщност, в Швеция няма данък наследство.

4. Вие казвате най-отгоре в постинга си, че липсата на регулация на пазара има висока цена. В отговора си след това казвате, че успешните примери са Швеция, Норвегия, Дания и Финландия. Само че тези страни нямат силно регулирани пазари - точно обратното. Те затова се задържат на сравнително високи нива на доходи, защото освен високи данъци, всичко останало им е горе-долу както трябва. Швеция е от столетия най-систематичният защитник на свободната международна търговия и противник на протекционизма. Швеция, също така, либерализира енергетиката си първа, заедно с Великобритания. Финландия, от своя страна, дерегулира икономиката и почти няма лицензи и бюрократична намеса. Дания има гъвкав пазар на труда /вкл. лесно назначаване и уволняване на работниците/. В Швеция има ваучерна система в образованието, с пряка конкуренция между частни и държавни училища. Всички споменати страни намалиха данъците през последните години.

5. Понеже казвате, че четирите скандинавски страни са първенци в индекса на човешко развитие - това не е съвсем така, две от тях дори не са в десетката:

Norway
Iceland
Australia
Ireland
Sweden
Canada
Japan
United States
Switzerland
Netherlands

http://hdr.undp.org/hdr2006/statistics/

6. Ирландия, САЩ, Швейцария, Австралия, Исландия - също са в десетката. Което, пък, от своя страна противоречи на вашето твърдение, че в САЩ нещата вървят зле и положението не било толкова светло. Е, ако наистина е така, как тогава САЩ са преди Финландия и Дания в индекса на човешко развитие - индекс, който вие избрахте да цитирате.

7. Във всички страни, в които петролът е одържавен, парите отиват за социални програми. В Норвегия плащат пенсиите с тези пари. Ние нямаме петрол, така че няма какво да мислим по този въпрос.

8. Не е хубаво това, че комунистическата номенклатура и нейните протежета, както и разни мафиоти и още повече корумпирани откраднаха толкова много пари. Но за справяне с този проблем е нужна добра съдебна система, прокуратура и полиция - с данъци не можеш да прибереш пари, които не са декларирани. Много е лесно да се говори как богатите трябва да плащат високи данъци - но е ясно, че високи данъци плащат само честните. Корумпираните, крадливите, мафията - на тях не можеш да им вземеш парите с данъци.

Швеция има 28% корпоративен данък, което за Европа не е чак толкова висок %. ДДС е 25%, но за повечето стоки от бита е 12% до 0%.

Финландия има страшния данък от мисля 32.5 за най-високите доходи и доста по-приличен за доходи под 50 хиляди евро. Не знам дали е добър пример, предвид факта, че няма елементарни неща като семейно подоходно облагане.

Дания е един данъчен малък ужас, но това ли искаш за нас?

Общото за всички тези държави е:
- под средния за Европа корпоративен данък
- необлагаем минимум за личните доходи около 1000-1500 евро (сравни България).

Също така мисля, като представител на комунистическата номенклатура нямаш моралното право да се бориш да си икономически защитник на бедните чрез увеличаване на данъците за хората с доходи над 180 лева на месец (Богатите по вашите критерии).

Със средствата, които държавата събира, тя може да си позволи да инвестира в развитието на собствения си човешки потенциал и така да си възвърне вложените средства.

Освен това в тези страни държавата, частните предприятия и профсъюзите си сътрудничат и заедно определят условията на труд, както и заплащането.

Духът на солидарност освен това ги прави едни от държавите, които отделят най-голям процент от БНП си за помощи към други държави от развиващия се свят, както и едни от лидерите в борбата с промените в климата, замърсяването и унищожаването на природата като цяло.

Дори Норвегия, която разчита на доходите си от добива на нефт и природен газ не е оставила тези приходи на конкуренцията и частната инициатива, а всички те отиват в специален фонд, с който после се финансират СОЦИАЛНИ проекти.

Ето в такава държава искам да живея аз. А не в едно европейско подобие на латиноамериканските държави където мнозинството от населението тъне в мизерия, докато една много малка част се радва на невиждано богатство. И всичко това се случва зад един параван от “невиждан икономически растеж”.

И дори хората от Южна Америка започнаха да го разбират - за това свидетелства лявата вълна, която не се изразява само с леви популисти като Уго Чавес и Ево Мораес, ами и със сериозни леви политици от ранга на Лула да Силва от Бразилия и Мишел Бачелет от Чили.